Проектите за мраморни фасади са една от най-предизвикателните области на приложение, в които естественият камък излиза от защитената атмосфера на интериора и е изложен на всичките четири сезона на годината. Когато архитект или мениджър на сграда се свърже с нас за фасаден проект, първото нещо, което обсъждаме, е именно това. В коя климатична зона, на коя посока на фасадата, на каква височина на етажа, с коя система на свързване ще се приложи. Докато доставяме естествен камък на различни мащабни фасадни проекти от три поколения, това, което научихме, е ясно: при фасадата изборът на материал е структурно решение, преди да е визуално предпочитание.
Класическият мрамор е типът, който най-често доставяме в проекти за фасади. Структурата на жилките в района на Сарайлар, четена в мащаб на сградата, придава дълбочина на сградата. В офис блоковете, в корпоративните сградни фасади, в културните центрове подвижната повърхност на Класическия мрамор придава идентичност на сградата. Чисто белият се предпочита в резиденциални фасади, търсещи по-семпъл и модерен дизайн, на входовете на бутикови хотели. Белият доломит пък влиза в дневния ред в проекти с приоритет на техническата устойчивост. Кристалната структура на доломита е по-плътна в сравнение с калцитния мрамор, а степента на водопоглъщане е по-ниска. Тази характеристика прави определяща разлика в региони с интензивен цикъл на замразяване и в южни фасади с високо UV натоварване.
Изборът на дебелина в доставките на фасадни панели образува основата на цялата структурна конфигурация. Като цяло дебелина от 3 сантиметра е отправната точка на нашите стандартни приложения на фасада. В сгради с високи етажи, в региони с високо изчисление на ветрово натоварване препоръчваме дебелина от 4 сантиметра. Размерите на панелите се планират според архитектурния grid чертеж. Стандартни размери като 60x120, 80x80, 100x150 се предпочитат, ако отговарят на grid на проекта, ако има нужда от специален размер, се прави рязане едно към едно по чертежа на архитекта в партньорските обработващи съоръжения. Тенденцията към голям формат се наблюдава и на фасадата, но тук дебелината и капацитетът на механичното свързване се превръщат в ограничаващи фактори. Тъй като плочата се увеличава, броят на анкерните точки, дебелината и теглото на панела се преизчисляват.
Детайлът за свързване е техническото сърце на доставките на фасада. Често срещаме три системи. Системата с механичен анкер свързва панела с носещата подструктура чрез неръждаем стоманен анкер, разположен в канал или дупка, отворен от задната страна на панела. Тази система е стандарт в сгради с високи етажи и големи формат панели. Лепилната система се основава на фиксирането на панела с конструктивно лепило към готови носещи касети и обикновено се предпочита в сгради с ниски етажи, в проекти за обновяване. Смесената система пък съчетава сигурността на механичния анкер с целостта на повърхността на лепилната система. Изясняването на това коя система ще бъде избрана с архитекта на етапа на доставка е критично за това работите по отваряне на канали от задната страна на панела да могат да бъдат планирани от самото начало.
